9/26/2011

Masters of War


Come you masters of war
You that build the big guns
You that build the death planes
You that build all the bombs
You that hide behind walls
You that hide behind desks

I just want you to know I can see through your masks

You that never have done nothin' but build to destroy
You play with my world like it's your little toy
You put a gun in my hand then you hide from my eyes
Then you turn and run farther when the fast bullets fly

Like Judas of old you lie and deceive
A world war can't be won, and you want me to believe
But I see through your eyes and I see through your brain
Like I see through the water that runs down my drain

You that fasten all the triggers for the others to fire
Then you sit back and watch while the death count gets higher
You hide in your mansions while the young people's blood
Flows out of their bodies and gets buried in the mud

You've thrown the worst fear that can ever be hurled
Fear to bring children into the world
For threatening my baby, unborn and unnamed
You ain't worth the blood that runs in your veins

How much do I know to talk out of turn
You might say that I'm young, you might say I'm unlearned
But there's one thing I know, though I'm younger than you
Even Jesus would never forgive what you do

Let me ask you one question:  is your money that good?
Will it buy you forgiveness?  Do you think that it could?
I think you will find when your death takes its toll
All the money you made won't ever buy back your soul

And I hope that you die and your death will come soon
I'll follow your casket through the pale afternoon
And I'll watch while you're lowered into your death bed
Then I'll stand over your grave till I'm sure that you're dead

9/23/2011

Darkness Within

Колко може да те докосне една песен, така че да я въртиш до откат и да се опитваш да намериш думите, за да я опишеш.

Така и е с онези сутрини, в които ти е трудно да намериш думи за каквото и да било. И въпреки че, Слънцето вече е почти високо и това трябва да е знак, че всичко е наред, все пак духът може да е много далеч. За да построиш, трябва да разрушиш!

We build cathedrals to our pain, establish monuments to obtain.
Freedom from all of the scars and the sins, lest we drown in the darkness within.

9/17/2011

Heartbeats and Sparks

Седиш във вечерта и гледаш Луната. Небесното тяло, което ти носи топлина, когато Слънцето вече не огрява твоето съзнание. Но все пак летиш и усещаш спирането на дъха, лекото замайване, което твоят мозък създава за да ти покаже, че все още съществуваш.

Така очите ти възприемат реалността, къде субективно и къде обективно. Никога не знаеш, все пак си човек с усещания и мисли. В целият този хаос, трябва да живееш. Да бъдеш там, готов във всеки един момент да отговориш на вълната.

А пред очите ти всичко се размива, сякаш гледаш през онези стари стъкла, които са направени от сложени под различен ъгъл малки фрагменти. Въпреки това, искаш да вярваш, че можеш. А не да обърнеш поглед настрани и да забравиш кой си. Не можеш да смениш реалността. Защото животът е слаб като пламъче върху малка свещ и всичко, което виждаш и усещаш се съдържа там. Колко време ще мине преди течението да мине и да го изгаси, зависи само от теб.