5/23/2009

'AWN' и останалите

Защо dockbar-овете винаги са ми били неудобни, след като има толкова много запалени macosx потребители, които ги тачат много.

До преди няколко часа аз лично ползвах dockbar под Линукс системата ми явно под убеждението, че е адски удобно като реалноста беше доста по-различна.

Avant Window Navigator освен, че е прекрасно приложение за мен се оказа и донякъде разочaрование в имплементацията си. Липсващите функционалности като например разтягане по целият хоризонтален размер на екрана ме накараха да се върна към класическият вид на един GNOME, а именно с двата панела горе и долу, които лично според мен дават по-голяма функционалност от всяка една dockbar апликация написана за Линукс.

Мисля, че dockbar-а може да се използва сравнително удобно на големи широкоекранни монитори, където пространството не е ограничено и може да работиш с повече прозорци в не-максимизиран режим. Но на класически 4:3 или в моят случай 5:4 монитор, определено не е желателно. Скоро обмислям покупката на по-голям монитор и ще проведа тестове и там, но за сега...

Работил съм под macosx достатъчно дълго за да изпитам същото, което изпитах и под Линукс, определено това не е най-удобният начин за подреждане на активните задачи. Може би още трябва да се помисли върху това какъв да е детайла, който да прави изживяването наистина функционално.

UPDATE: Ха, сега забелязах, че по-функционално ми се вижда 'scale' плъгина от колкото подреждането в dockbar... MAC OS X има нещо подобно, също. Windows - не.

UPDATE #2: Може би е най-удобно да не работиш с много отворени прозорци и всеки един от тях да е разположен на различен екран. Един вид това, което Jeff Atwood пропагандираше преди време. Е искам да видя как Windows потребител ще се справи с предизвикателството с един монитор да има няколко различни екрани. Хайде Редмънд, отдавна трябваше да го направите това... И докато Линукс много хора го смятат за невъзможно да се сравнява с гиганти като Windows или MACOS, то тази малка система, подържана от ентусиасти си има повече от колкото можеш да си представиш. Но за това друг път.

No comments:

Post a Comment