4/12/2009

time addiction

Обичам да оправям системата, да я оптимизирам и да я правя по-добра. Но доста често напоследък започвам да си мисля, че целият този процес малко или много кара погледа ти да не се спира върху нови интереси и доста често те вкарва в един тунел, запълнен от толкова много информация, че започваш да се шашкаш интензивно.

За да дам прост пример, тези които използват Google Reader като основен RSS четец ежедневно (аз съм от тези хора), могат ли да ми отговорят на един въпрос: Нима Google Reader не е за вас целият интернет? Колко често се хващате да искате директно RSS емисии от даден човек, вместо да посетите самият сайт?

Такива мисли ми се въртят напоследък, до колко всичкото това улеснение ни кара малко или много да забравяме, че има доста по-голям свят, да, да, точно там! Едно изказване провокира тези мой мисли и то принадлежи на Philip Zambardo (т.е. не съм сигурен дали изобщо може да се каже "принадлежи", защото е толкова тривиално, но от онези тривиалности дето са близко до акъла, но не се замисляш много често върху това), а именно: "Всички технологии, които са променили човечеството са свързани с намаляването на времето, което е нужно за да извършиш някакво действие". Например микровълновата печка, банкоматите, компютри, интернет... ако искаш да пробиеш на пазара, направи нещо което пести време. Но всичкото това спестено време, казва отново той, не отива там където до момента е липсвало. Например, ако условно приемем, че 3 минути са нужни за да прегледаш един уеб сайт за ново съдържание и да кажем, че четеш редовно 20 сайта... то RSS четец като Google Reader, ти спестява 1 час размотаване, като дефакто ти дава тази информация на един екран. Но Zambardo казва, че в повечето случаи (с изключение на онези фрийкове, които си планират времето до секунда и са толкова педантични в спазването на графика... всъщност малко им завиждам) това спестено време не отива например за да свършиш повече полезна работа или пък да се срещнеш с приятел или да си починеш. Точно обратното, това време се инвестира в още лутане (съвсем условно казано).

Има и друга страна на нещата. Доста е трудно да си признаем, че информацията която приемаме всеки ден ни е жизнено важна... освен ако не е пряко свързана с работата или учението. Всички останали интереси и хобита (And I got a lot of dark shits for you here, man) трябва наистина да си останат само такива. Да и мен ме мързи доста често да върша работа и предпочитам да чета Wired.com или space.com... но трябва доста често, също така, да си задаваме въпроса, който Стийв Джобс (човек, който аз харесвам и не харесвам) си задава. "А ако утре умреш?". Мислиш, че е крайно нали? И аз така си мисля, но от друга страна нищо не пречи... Отдавна сме го минали този курс с вярването в съдбата, предизвикването и, и детерминизма на реалността. Няма такова нещо, братче, всичко е една голяма случайност, така че този въпрос звучи реално застрашително във всеки един момент.

И въпреки, че в момента съм мотивиран и искам да върша повече неща, които остават в съзнанието ми, вместо просто да сканирам реалността, интересите и хобитата ми... то съм почти сигурен че до няколко дни най-вероятно ще загубя това чувство и отново ще "убивам" времето. Може трябва да си го напиша на стената, за да ми напомня... Вече толкова много ме блазни идеята да си записвам неща по стената... Може би е от топлото...

P.S. А може би трябва да използвам повече List опцията... хайде, научих се да натискам "mark all as read" честичко, време е за следващата стъпка.

No comments:

Post a Comment