2/22/2009

Какво искахме да кажем?

Добре е, още от началото да се разберем за едно. Когато човек говори, той трябва да бъде в този разговор и да разбира поне малко от материята. Онова вещество, което прави всеки един спор конструктивен и всеки един разговор значещ и оставящ във време-пространството като шум, към който можеш да се върнеш.

Различен е начина по който се изразяваме, но доста често всичко, което искаме да кажем е простичко и може да се покаже (?) без излишно разстягане на локуми. Но много често човешката ни същност ни подхлъзва. Не можем без онова излишно голословене, което ни кара да се чувстваме повече от опонента. Или ако няма опонент, повече от всеки един произволно посочен невинен наблюдател.

Разбира се, нещата не стоят точно така когато става въпрос за бързо развиващо се общество, особено на прага на началото на новата ера. И докато хора като Juan Enriquez говорят за издигането на HOMO EVOLUTIS, нов вид в развитието на човека, то други казват, че трябва да промени 'начина си на изразяване', ако искаме да постигнем нещо различно от утопичен или дисутопичен модел за бъдещето.

И аз лично съм съгласен. Голяма част от думите, които използваме не могат да служат на новият начин на живот. А създаването на нов речник, който да е достатъчно добър и гъвкав, за да може точно да дефинира това което мислим, без да оставя шанс за различни интерпретации е труден, ако не и невъзможен да се направи.

Въпросите остават, обаче отворени. Какво искаме да кажем? И какво мислихме да кажем?

No comments:

Post a Comment